ГЛАВА 1. ВЪВЕДЕНИЕ

Количествената и качествената изследователска парадигма представляват два различни подхода към емпиричните изследвания, но не са непременно изключващи се, а тяхното принципно съчетаване доведе до появата на трети изследователски подход - изследването със смесени методи.

Изследванията със смесени методи включват различни комбинации от качествени и количествени изследвания или на ниво събиране на данни, или на ниво анализ на данни (Dörnyei, 2007, с. 24). Началото му датира от 70-те години на миналия век, когато понятието "триангулация" е въведено в социалните науки от навигацията и геодезията, където се отнася до метода за определяне на непознатата позиция на определена пространствена точка чрез измервателни операции от две познати точки (Dörnyei, 2007, с. 43). Неговата цел е да се постигне по-пълно разбиране на целевото явление, като се разгледа от различни ъгли, както и да се провери един набор от констатации спрямо друг, т.е. да се потвърди едно заключение, като се представят сближаващи се резултати, получени чрез различни методи (Dörnyei, 2007, с. 164).

Използването на теорията в проучванията със смесени методи може да включва теория по дедуктивен път, както при тестването и проверката на количествена теория, или по индуктивен път, както при възникваща качествена теория или модел. Теория в областта на социалните или здравните науки може да се използва като рамка, която да бъде проверена при количествен или качествен подход към изследването. Друг начин да се мисли за теорията в изследването със смесени методи е като за теоретична леща или перспектива, която направлява изследването. Започват да се появяват изследвания, в които се използват дизайни със смесени методи, като се използва обектив за изследване на пола, расата или етническата принадлежност, уврежданията, сексуалната ориентация и други основи на разнообразието (Mertens, 2003).

Исторически погледнато, идеята за използване на теоретична леща в изследванията със смесени методи е спомената от Greene и Caracelli (1997 г.). Те определят използването на трансформиращ дизайн като отделна форма на изследване със смесени методи. Този дизайн дава предимство на основаните на ценности, ориентирани към действия изследвания, като например в изследванията с участие на действията и подходите за овластяване. При този дизайн те предлагат смесване на ценностните ангажименти на различните традиции (например безпристрастност при количествените и натовареност с пристрастия при качествените), използване на разнообразни методи и съсредоточаване върху действието и решенията. Прилагането на тези идеи в практиката на изследванията със смесени методи е продължено от други автори.

Говорейки за методите, изследователите обикновено не разглеждат конкретни въпроси или хипотези, специално пригодени за изследвания със смесени методи. Въпреки това се води постоянна дискусия относно използването на въпроси за смесени методи в проучванията, както и относно дизайна на едно проучване със смесени методи (Creswell et al., 2007; Tashakkori & Creswell, 2007).

Силното проучване със смесени методи трябва да започне с изследователски въпрос за смесените методи, за да се оформят методите и цялостният дизайн на проучването. Тъй като проучването със смесени методи не разчита нито на количествени, нито на качествени изследвания самостоятелно, някаква комбинация от двете осигурява най-добрата информация за изследователските въпроси и хипотези. Трябва да се обмисли какви видове въпроси трябва да се представят, както и кога, и каква информация е най-необходима, за да се предаде естеството на изследването:

• в проучването със смесени методи трябва да се зададат както качествени, така и количествени изследователски въпроси (или хипотези), за да се стесни и фокусира формулировката на целта. Тези въпроси или хипотези могат да бъдат зададени в началото или когато се появят на по-късен етап от изследването. Например, ако изследването започва с количествена фаза, изследователят може да въведе хипотези. По-късно в хода на изследването, когато се разглежда качествената фаза, биха се появили въпросите на качественото изследване.
• трябва да се обърне внимание на реда на изследователските въпроси и хипотези. При двуфазен проект въпросите от първата фаза ще бъдат поставени на първо място, следвани от въпросите от втората фаза, така че читателите да могат да ги видят в реда, в който ще бъдат разгледани в предложеното проучване. При еднофазова стратегия на изследване въпросите могат да бъдат подредени според метода, на който се придава най-голямо значение в проекта.
• трябва да се включи изследователски въпрос, свързан със смесени методи, който пряко засяга смесването на количествените и качествените аспекти на изследването. Това е въпросът, на който ще бъде отговорено в изследването въз основа на смесването (Creswell & Clark, 2007). Това е нова форма на въпроси в изследователските методи и Tashakkori и Creswell (2007) я наричат "хибриден" или "интегриран" въпрос. Този въпрос може да бъде написан или в началото, или когато се появи (например при двуфазно проучване, при което едната фаза се основава на другата, въпросът за смесените методи може да бъде поставен в дискусията между двете фази). Той може да приеме една от двете форми. Първата е да го напишете по начин, който предава методите или процедурите, използвани в изследването (например: Дали качествените данни помагат да се обяснят резултатите от първоначалната количествена фаза на изследването? (Creswell & Clark, 2007). Втората форма е да го напишете по начин, който предава съдържанието на изследването (например: Дали темата за социалната подкрепа помага да се обясни защо някои ученици стават насилници в училище? (Tashakkori & Creswell, 2007).

Съществуват няколко различни начина, по които всички видове изследователски въпроси (т.е. количествени, качествени и смесени) могат да бъдат записани в проучване със смесени методи:

• напишете отделни количествени въпроси или хипотези и качествени въпроси. Те могат да бъдат написани в началото на проучването или когато се появят, ако проучването се развива на етапи или фази. При този подход акцентът се поставя върху двата подхода, а не върху смесените методи или интегративния компонент на изследването.
• напишете отделни количествени въпроси или хипотези и качествени въпроси и ги последвайте с въпрос за смесени методи. Това подчертава важността на качествените и количествените фази на изследването, както и тяхната комбинирана сила и вероятно това е идеалният подход.
• напишете само въпрос за смесени методи, който отразява процедурите или съдържанието (или напишете въпрос за смесени методи както по процедурния, така и по съдържателния подход), и не включвайте отделни количествени и качествени въпроси. Този подход би засилил гледната точка, че изследването има за цел да доведе до някаква интеграция или връзка между количествената и качествената фаза на изследването (т.е. сумата от двете части е по-голяма от тази на всяка отделна част).

Creswell, J. W. (2007). Qualitative inquiry and research design: Choosing among five approaches. Sage.

Creswell, J. W., Hanson, W. E., Clark Plano, V. L. (2007). Qualitative research designs. The Counselling  Psychologist, 35(2), 236–264.

Dörnyei, Z. (2007). Research Methods in Applied Linguistics. Oxford: Oxford University Press.

Greene, J. C., & Caracelli, V. J. (1997). Advances in mixed-methods evaluation: The challenges and benefits of integrating diverse paradigms: New directions for evaluation. Willey.

Mertens, D. M. (1998). Research methods in education and psychology: Integrating diversity with quantitative and qualitative approaches. Sage.

Tashakkori, A., & Creswell, J. W. (2007). Editorial: Exploring the nature of research questions in mixed methods research. Journal of Mixed Methods Research, 1(3), 207–211.