Теоретично разграничаване на количествените изследвания

Методите на изследване са различните инструменти и техники, които изследователите използват, за да събират информация и данни. Методологията на изследванията, от друга страна, е систематичен подход, който изследователите прилагат, за да решат задълбочено изследователските проблеми. Систематичното изучаване на изследователските методи обхваща дефинирането на изследователски въпроси, избора на подходящи методи, събирането и анализирането на данни и изготвянето на валидни заключения. Добре разработената методология на изследванията гарантира, че изследванията се провеждат точно, ефективно и етично (Bhushan Mishra & Alok, 2019).

Изследователският проект, като план или предложение за провеждане на изследване, включва пресечната точка на философията, стратегиите за изследване и специфичните методи. (Creswell, 2014; Creswell & Clark, 2018). Той е планът, който осигурява обосновката, от която изследователите извличат смисъл в края на своето изследване, и направлява целия изследователски процес, като позволява на изследователите да отговорят ефективно на своите изследователски въпроси и цели (Mwansa et al., 2022). Количествените изследователски проекти предлагат структуриран и обективен подход за събиране и анализ на данни. В този раздел е направен преглед на значението на изследователския дизайн и са въведени основните понятия, свързани с количествените изследователски дизайни.

При провеждането на изследвания е важно да се признае, че философските идеи могат да окажат значително влияние върху използваните практики. Тези идеи все пак трябва да бъдат признати, дори и да не са винаги очевидни. Лицата трябва изрично да посочат най-значимите си философски идеи в предложенията или плановете за научни изследвания, за да се гарантира прозрачност и яснота. Това ще ни помогне да разберем защо са избрани конкретни подходи, като например качествени, количествени или смесени методи (Dawadi et al., 2021; Schoonenboom & Johnson, 2017). Предложението може да включва раздел, в който се обсъжда предложеният философски мироглед на изследването, определение на основните съображения на този мироглед и как мирогледът е повлиял на подхода на изследователя към неговото изследване. Терминът "мироглед" се отнася до фундаментален набор от убеждения, които ръководят действията, които могат да бъдат разбрани чрез парадигми, епистемологии, онтологии или широко замислени изследователски методологии.

Световъзгледите служат като обща ориентация за света и естеството на изследването, която изследователят притежава. Основните светогледи са постпозитивизъм, конструктивизъм, застъпничество/участие и прагматизъм.

Социалният конструктивизъм, често съчетан с интерпретативизъм, е често използван подход към качествени изследвания, като например застъпнически/участващи изследвания.

Постпозитивисткият светоглед е в съответствие с традиционните изследователски практики и обикновено се свързва с количествените изследвания. Нарича се още научен метод, позитивистки/постпозитивистки изследвания, емпирична наука и постпозитивизъм.

Прагматичният светоглед набляга на действията, ситуациите и последствията, а не на предварителните условия, както е при постпозитивизма. Основният му фокус е върху откриването на практически решения на проблемите и тяхното ефективно прилагане. Изследователите дават приоритет на решаването на изследователския проблем чрез използване на всички налични подходи за неговото осмисляне, а не наблягат на конкретни методи (Kotari, 2004).

Изследването на алтернативните парадигми може да осигури по-задълбочено разбиране на изследователските методологии (табл. 2). Количествените изследвания се основават на статистически анализирани цифрови данни, докато качествените изследвания използват нецифрови данни. Тези различия са предизвикали дебати, известни като "войни на парадигмите", тъй като възприеманата несъвместимост между количествените и качествените изследвания е довела до разногласия.

Концепциите за количествени и качествени изследвания са дълбоко вкоренени във философията и светогледа на изследователите, известни също като епистемологии или предположения. Количествените изследвания обикновено се наричат "реалистични" или "позитивистки", докато качествените изследвания се свързват със "субективистка" перспектива.

Изследователите реалисти вярват, че работата им разкрива обективна реалност, която вече съществува. За да се разкрие тази истина, те твърдят, че трябва да се използват обективни изследователски методи, които често се основават на техники, извлечени от естествените науки и адаптирани към социалните науки.

Позитивизмът представлява най-радикалната проява на този светоглед. Неговите привърженици твърдят, че вселената функционира според неизменните принципи на причината и следствието. Въпреки това не можем напълно да се дистанцираме от това, което изучаваме, тъй като всички ние сме неразделни компоненти на света, който изследваме. Привържениците на субективизма подчертават значението на човешката субективност в изследователския процес. Те признават, че наблюдението на реалността има трансформиращ ефект върху нея, което кара субективистите да заемат по-релативистична позиция.

Количествените и качествените изследователски методи могат да се окажат принципно несъвместими при разглеждането на двете представени от нас перспективи. Качествените изследвания обхващат широк спектър от различни методологии, включително наблюдение с участие, интервюта, казуси и етнографски изследвания.

Постпозитивизъм, експериментален реализъм и прагматизъм

Постпозитивистките мислители разбират ограниченията на разглеждането на света като безпристрастни наблюдатели и признават, че естествените науки не могат да управляват всички социални изследвания. Вместо да се стремят към абсолютната истина, постпозитивистите се стремят да представят възможно най-точното представяне на действителността. Принципът на фалсифицируемостта, въведен от Попър, твърди, че възможността дадена теория да бъде доказана като невярна е от решаващо значение за провеждането на научното изследване. Това означава, че възможността за проверка на дадена теория, независимо дали чрез количествени или качествени средства, и последващата ѝ способност да бъде опровергана или преразгледана, са основните компоненти, които движат изследването напред. Следователно научното изследване е по-скоро насочено към борба с грешките и заблудите, отколкото към установяване на абсолютни истини. (Burkholder et al., 2019).

Постпозитивистката социална наука се фокусира върху надеждността на нашите резултати и способността им да се предвиждат. Независимо дали са специализирани в количествени или качествени методи, изследователите често прилагат практически изследователски подход, като използват редица техники, съобразени с разглеждания проблем (Haig, 2017 г.). Понякога най-подходящият начин на действие е подходът на смесените методи, включващ както количествени, така и качествени методи. Въпреки това количествените методи са единственото средство за точен анализ на числените промени.

Сред петте основни изследователски подхода, а именно количествени, качествени, изследвания със смесени методи, изследвания, основани на изкуството, и изследвания, основани на участието на общността, количествените изследвания се отличават с дедуктивния си подход към изследователския процес, който има за цел да докаже, опровергае или подкрепи съществуващи теории. При този метод изследователите измерват променливите и проверяват връзките между тях, за да разкрият модели, корелации или причинно-следствени връзки. Количествените изследвания ценят неутралността, обективността и придобиването на цялостен набор от знания, като например статистически преглед от голяма извадка. Този подход обикновено е подходящ, когато основната цел е да се обясни или оцени (Leavy, 2022).

Научната литература сочи, че шест основни типа изследователски въпроси са особено подходящи за количествени изследвания. Те включват сегментиране на аудиторията, количествено определяне на резултатите, получени при качествено проучване, проверка на данните от качествено проучване, количествено определяне на мнения, нагласи и поведение, обяснение на явления и проверка на хипотези. Първите четири вида изследвания се наричат "дескриптивни изследвания", докато останалите два са известни като "инференциални изследвания". Дескриптивните изследвания разчитат на дескриптивна статистика, докато инференциалните изследвания използват инференциална статистика.

По време на началните етапи на разработване на количествени модели изследователите често провеждат описателни изследвания, за да определят характеристиките на индивиди, групи или ситуации. Този тип изследвания имат за цел да открият нови идеи, да опишат настоящите условия, да определят честотата на проявленията и да класифицират данните.

Въз основа на позитивистката философия на човешкото изследване количественият изследователски метод често се счита за квинтесенцията на научния подход за провеждане на изследвания. Позитивистките изследвания се характеризират със строг, систематичен процес, в който се набляга на рационалността, обективността, предвидимостта и контрола. На привържениците на количествения подход обикновено се гледа като на безпристрастни учени, които откриват фактически данни (Walker, 2005).

При количествените изследвания статистиката, математиката и обработката на цифрови данни се използват за систематично и емпирично изследване на явленията. Това включва разделяне на реалността на по-малки, по-управляеми части чрез анализ на цифрови данни. Статистически ориентираните подходи се използват за проверка и възпроизвеждане на хипотези за взаимоотношенията между променливите, като се събират и обобщават данни за групи хора. При планирането на количествено изследване ключови фактори, които трябва да се вземат предвид, са видът на философията на изследването, подходът към разработването на теорията, характеристиките и стратегията на изследването (Mwansa, et al., 2022). Въпреки че позитивизмът обикновено се свързва с количествените изследвания, той може да възприеме реалистични и прагматични философии. Дедуктивният подход е силно свързан с количествените изследвания, докато индуктивният подход се използва рядко (табл. 3).

Обикновено те се разделят на три нива: описателни, корелационни и причинно-следствени, като последните използват експериментални проекти, и имат за цел да обобщят резултатите от извадката за цялата популация. Могат да се използват разнообразни статистически техники за прогнозиране на резултатите по една променлива въз основа на резултатите от друга променлива. Качествените изследвания, от друга страна, имат за цел да постигнат по-дълбоко разбиране на определено явление (Sukamolson, 2007).