Въведение

Качествените данни са нецифрова информация, която се предоставя в дълбочинни интервюта, дневници, антропологични теренни бележки, отговори на отворени въпроси в анкети, аудио-визуални записи и изображения. Качественият анализ е анализът на събраните данни, основани на езика. Според Thorne (2000) анализът на такива данни е най-сложният и загадъчен от всички фази на един качествен проект и този, който получава най-малко обмислени дискусии в литературата. Качественият анализ, независимо от избрания тип, намалява обема на събрания текст, идентифицира и групира категориите и търси някакво разбиране зад тях (Bengtsson, 2016, с. 8). Това е разбирането на различни аспекти на социалния живот, които често са субективни, като например мненията на хората, отношението им, мотивацията и причините да правят нещо.

Анализът на качествените данни отнема много повече време, отколкото анализът на количествените данни, тъй като изисква от изследователя да чете и препрочита свободния текст, преди да се възползва от прозренията. Той дава отговори на въпросите "Защо" и "Как". Той също така изисква от изследователя да постави себе си в рамка и да се опита да погледне на нещата от гледната точка на друг човек. Въпреки че личните убеждения и пристрастия на изследователя не могат да бъдат напълно елиминирани, те могат и трябва да бъдат сведени до минимум, а това може да стане чрез триангулация на данните. Триангулацията включва използването на няколко източника на данни, теории, методи или изследователи, за да се повиши валидността и надеждността на изследването, но и за да се получи по-нюансирана и цялостна перспектива (фигура 1).

• Методологическата триангулация съчетава изследователски методи за решаване на един и същ изследователски въпрос, за да се избегнат пристрастия и недостатъци, свързани с използването на един-единствен изследователски метод.
• Триангулацията на данните предполага множество източници на данни, т.е. данни, събрани в различни пространства, времена и от различни хора.
• Триангулацията на теориите предполага използването на повече от един теоретичен подход при отговорите на изследователските въпроси, като по този начин се гарантира, че темата се разбира от различни гледни точки и се съгласуват различията в данните.
• Триангулацията на изследователите включва няколко изследователи или наблюдатели, които събират, обработват и анализират данните поотделно.

Триангулацията спомага за повишаване на валидността на изследването, дава по-ярка картина или пълно разбиране на изследователския проблем и гарантира достоверност, т.е. факта, че данните отразяват действителността. Въпреки това тя има и някои недостатъци, тъй като е процес, който отнема много време и може да бъде скъп, защото включва работа с интердисциплинарен екип, и може да се случи да се получат противоречиви данни от различни източници.

Съществуват различни подходи за анализ на качествени данни, насочени към идентифициране на модели и тенденции и към формулиране на прозрения. Изборът им зависи от множество фактори, като например: вида на събраните данни, контекста, в който са събрани данните, предварителните познания на изследователя по изследваната тема, дали целта е да се формулира теория на базата на данните, или да се приложат съществуващите теории към данните.

Съществуват шест основни типа подходи за качествен анализ. Те включват: Анализ на съдържанието, наративен анализ, тематичен анализ, рамков анализ, анализ на дискурса и анализ на основаната теория.