Дискурсният анализ (или критичният дискурсен анализ) е изследователски метод за изучаване на писмения или говоримия език във връзка с неговия социален контекст. Той изследва как функционира езикът и как се създава значението в различни социални контексти, за да се разбере как се използва езикът в реални житейски ситуации, а не за да се разбере самият език като система. Поради това фокусът се поставя върху целите и ефектите на различните видове език, върху културните правила и конвенции в общуването, върху начина, по който се предават вярвания и предположения, и върху това как употребата на езика се свързва с неговия социален, политически и исторически контекст.
Дискурсният анализ може да се прилага към всеки случай на писмен или устен език, но също и към невербални аспекти на комуникацията, като тон или жестове, тъй като дискурсът е цялостната система, чрез която хората общуват, той е най-широкото тълкуване на това, което наричаме "език". Той включва както писмената, устната и невербалната комуникация, така и по-широки социални концепции, които са в основата на това какво означава езикът и как се променя. Например, може да бъде показателно да се разгледа как някои хора използват определена дума или термини от определен местен диалект. Това може да разкрие тяхното възпитание и житейска история или влиянието на други хора и културата на работното място.
Може да е интересно да се разгледа и невербалната комуникация, тъй като изражението на лицето и движенията на ръцете са важна част от контекста на това, което хората казват. Но езикът също е динамична част от културата и значенията на термините се променят с течение на времето. Начинът, по който разбираме определени термини, ни казва много не само за времето, в което живеем, или за хората, които използват тези термини, но и за групите, които имат власт да променят дискурса.
Езикът е нещо повече от неутрален начин на общуване, той е дълбоко свързан с действията и личната идентичност и дори може да формира начина, по който мислим и разбираме света (Lucke, 1996, с. 12). Кои сме ние, какво правим и какви са нашите убеждения - всичко това се оформя от езика, който използваме. Това го прави много богато поле за анализ. Анализирайки различни видове дискурс, като книги, вестници, брошури, реклами, уебсайтове, публикации и коментари в социалните медии, интервюта и разговори, изследователите се опитват да разберат социалните групи и начина, по който те общуват.
Дискурсният анализ се фокусира върху социалните аспекти на комуникацията. Той има за цел да открие как хората използват езика, за да постигнат определени цели (напр. управление на конфликти, изграждане на доверие, създаване на съмнения). Така че той се фокусира върху по-големи части от езика, върху цели разговори, текстове или колекции от текстове по интерпретативен начин, а интерпретациите се правят както въз основа на съдържанието на материала, така и на контекстуални знания.
Ван Дайк (2001) посочва, че основната цел на критическия анализ на дискурса е да се изследва "начинът, по който злоупотребата със социална власт, господството и неравенството се осъществяват, възпроизвеждат и противопоставят чрез текст и говорене в социален и политически контекст". Критичните анализатори на дискурса се стремят да разберат, изобличат и да се противопоставят на социалното неравенство, като се занимават със социални проблеми (Fairclough & Wodak, 1977, с. 271), но не е задължително изследваните обекти да са свързани с негативни или изключително сериозни социални или политически събития, т.е. терминът "критичен" не бива да се бърка с "негативен" (Wodak, 2014, с. 302). Дискурсният анализ включва четири различни стъпки:
- дефиниране на изследователския въпрос и избор на съдържанието на анализа - трябва да има ясно дефиниран изследователски въпрос, след което се подбира набор от материали, които са подходящи за отговор (големи обеми или по-малки извадки, в зависимост от целите и сроковете на изследването);
- събиране на информация и теория за контекста - социалния и историческия контекст, в който материалът е бил създаден и предназначен за възприемане. Факти за това кога и къде е създадено съдържанието, кой е авторът, кой го е публикувал и до кого е разпространено. Също така трябва да се направи преглед на литературата по темата и да се изгради теоретична рамка, която да ръководи анализа;
- анализ на съдържанието за теми и модели - различните елементи на материала се разглеждат внимателно и се свързват с признаци, теми и модели, свързани с изследователския въпрос;
- Преглед на резултатите и изготвяне на заключения - след като на елементите на материала бъдат присвоени конкретни атрибути, функцията и значението на използвания език се разглеждат във връзка с по-широкия контекст, установен по-рано, и се правят заключения, които отговарят на изследователския въпрос.