Кодирането е съществена процедура в качествения анализ, която оказва голямо влияние върху качеството на качественото изследване (Strauss, 2003, с. 27). Strauss (2003) дава задълбочено обяснение на три различни вида кодиране: отворено кодиране, аксиално кодиране и селективно кодиране.
Откритото кодиране е първоначалното, неограничено кодиране, извършено чрез внимателно разглеждане на данните "ред по ред или дори дума по дума" (Strauss, 2003, с. 28), за да се отвори изследването и да се създадат понятия, които изглежда отговарят на данните. На този етап понятията са временни и всяко тълкуване е условно - то може да работи или да не работи, или да бъде променено, а кодирането се основава не само на данните, но и на данните от опита и познанията за литературата, които изследователят внася в изследването. Въпреки това отвореното кодиране принуждава изследователя да разчлени данните аналитично. За изследователя е важно да задава непрекъснато набор от въпроси, насочени към генерирането на основна категория, която ще бъде в центъра на теорията, като например
Данните трябва да се анализират задълбочено и да се кодират внимателно, за да се осигури концептуална плътност и да се сведе до минимум пропускането на важни категории, а когато даден код изглежда относително наситен и не се случва нищо ново, изследователят ще се окаже, че се движи бързо през данните, сканирайки страниците, докато нещо ново не привлече вниманието. Ако някои части от цялостния анализ не са задоволителни, може да се наложи ново отворено кодиране и дори ново събиране на данни.
В момента на отвореното кодиране кодирането трябва често да се прекъсва, за да се напише теоретична бележка, а натрупаните бележки ще отдалечат анализатора от данните и ще го отведат в по-аналитична сфера. Аналитичната значимост на общите променливи не трябва да се предполага - те трябва да си проправят път в обоснованата теория.
Важно е аналитикът да не се ангажира прекалено с първите кодове и да гарантира, че отделните кодове са проверени и наситени. Отвореното кодиране бързо размножава кодовете, но непрекъснатото проверяване дали всеки код наистина пасва забавя процеса (Strauss, 2003: 32).
Осево кодиране - анализът се върти около оста на една категория в даден момент, т.е. извършва се интензивен анализ на една категория в даден момент, което води до натрупване на знания за връзките между тази категория и други категории и подкатегории. Според Strauss (2003) осевото кодиране е съществен аспект на отвореното кодиране, което се редува с по-свободни видове отворено кодиране, особено когато анализаторът изследва нови аспекти на изучаваните явления.
Селективно кодиране - систематично кодиране за основната категория, т.е. анализаторът ограничава кодирането само до тези кодове, които се отнасят до основните кодове , а основният код служи като ръководство за по-нататъшната теоретична извадка и събирането на данни. Аналитичните бележки стават по-целенасочени и помагат за постигане на интеграция на теорията (Strauss, 2003: 33).
Предполага се, че изводите от анализа на обоснованата теория са уникални, здраво закрепени в данните, събрани за конкретните изследователски цели, т.е. в думите и опита на участниците в изследването. Той въвежда нов феномен и набляга на неговото откриване, докато описанието и проверката не са негова основна грижа. Така че успехът на анализа до голяма степен зависи от чувствителността и аналитичните умения на изследователя, като е важно той постоянно да осъзнава собствената си позиция по отношение на разбирането и предаването на посланията на участниците.
