Анализ на базисната теория

Анализът на базисната теория е систематичен процес, състоящ се от няколко гъвкави стратегии за изграждане на теория за социалното поведение чрез анализ на систематично събрани качествени данни (Glaser & Strauss, 1967, стр. 1). Така че теорията се основава на действителните данни. Следователно това е индуктивен анализ, разработен в социалните науки, който подчертава значението на развитието на разбирането на човешкото поведение чрез процес на откриване (Mohajan & Mohajan, 2022, с. 17). Обикновено се използва, когато няма налична теория за обяснение на процес, който се случва във времето, но вместо да се правят предположения, той осигурява по-естествен поглед върху човешките действия в социалната рамка (Creswell, 2007). Научните теории трябва да бъдат замислени, разработени и проверени, което означава, че индукцията (откриването на хипотези), дедукцията (извеждането на следствия от хипотезите) и верификацията (проверката дали те са пълна, или частична квалификация или отрицание) се осъществяват по време на целия изследователски проект.

Charmaz (2016) дефинира обоснованата теория по следния начин: "ГТ започва с индуктивна теория, разчита на сравнителен анализ, включва едновременно събиране и анализ на данни и включва стратегии за прецизиране на възникващите аналитични категории".

Анализът на основаната теория се ръководи от 7 основни принципа:

• изследването трябва да започне с широк изследователски фокус, което означава, че не трябва да има предварително определени изследователски въпроси (Charmaz, 2006).
• Прегледът на литературата трябва да се отложи за по-късните етапи на изследването, така че изследователят да остане възможно най-неутрален по отношение на съществуващите теории (Glaser, 1978). Съществуващата литература не се използва като теоретична основа в ГТ, а по-скоро като данни, които да бъдат използвани от аналитичните стратегии на изследването (Creswell, 2014). Задълбоченият преглед на литературата се извършва след откриването на теорията (Glaser, 1998).
• събирането и анализът на данни трябва да се извършват едновременно. Данните са под формата на стенографски интервюта и изследователят трябва да гарантира, че интервюто е записано точно така, както е записано, тъй като теорията се развива в резултат на текущото събиране и анализ на данни, а не на концепции и идеи на изследователя. Анализът трябва да започне веднага след събирането на данните (Oliver, 2012).
• трябва да се използва методът на постоянното сравнение, така че изследователите постоянно да сравняват нововъзникващите кодове в рамките на една и съща единица данни и в един и същи набор от данни (Corbin & Strauss, 2015).
• трябва да се съхраняват бележки, които помагат на изследователите да изяснят какво са имали предвид или защо са създали определени кодове в своя анализ (Bryman, 2012).
• теоретична чувствителност - отвореност към това, което се появява от данните, и идентифициране на възможни връзки между възникващите констатации и литературата (Glaser, 1978).
• теоретична извадка - набавяне на нови данни, с които възникващите концепции могат да бъдат допълнително изследвани, т.е. теорията определя къде и каква да бъде извадката (Glaser & Strauss, 1967).

Именно това циклично движение на събиране на данни, непосредствен анализ и по-нататъшно събиране, за да се създадат концепции, от които се развива теорията, прави обоснованата теория уникална (Pulla, 2016, p. 79).

Анализът на базисната теория отнема много време и е труден за провеждане. Той изисква задълбочени интервюта с много хора, които са запознати с изучаваното явление, и следователно трябва да се управляват големи количества данни (Creswell, 2007).

Изследователите на базисната теория разработват предварителни интерпретации на данните чрез конструиране на кодове за фрагменти от данни и категории за групи от кодове, след което проверяват и усъвършенстват основните категории, като ги използват за повторно разглеждане на данните, събрани преди дефинирането на категорията, като се връщат на терен и събират повече данни, и като изграждат целенасочени въпроси за последващо събиране на данни (Charmaz, 2017, с. 2).

Теоретиците, занимаващи се с обоснована теория, се връщат напред и назад между събирането и анализирането на данни, тъй като обоснованата теория е итеративен процес, при който събирането на данни предизвиква анализ, а анализът насочва последващото събиране на данни с цел усъвършенстване и проверка на анализа (Charmaz, 2017, с. 2). Те се фокусират върху това, което се случва, а не върху предварително зададени общи теми, като правят сравнения по време на целия изследователски процес, откривайки по този начин нови свойства, измерения, видими и скрити процеси. Те проверяват разработените теоретични идеи с последващо събраните данни и накрая посочват последиците за професионалната практика и обществената политика (Charmaz, 2017, с. 3).

Кодирането е съществена процедура в качествения анализ, която оказва голямо влияние върху качеството на качественото изследване (Strauss, 2003, с. 27). Strauss (2003) дава задълбочено обяснение на три различни вида кодиране: отворено кодиране, аксиално кодиране и селективно кодиране.

Откритото кодиране е първоначалното, неограничено кодиране, извършено чрез внимателно разглеждане на данните "ред по ред или дори дума по дума" (Strauss, 2003, с. 28), за да се отвори изследването и да се създадат понятия, които изглежда отговарят на данните. На този етап понятията са временни и всяко тълкуване е условно - то може да работи или да не работи, или да бъде променено, а кодирането се основава не само на данните, но и на данните от опита и познанията за литературата, които изследователят внася в изследването. Въпреки това отвореното кодиране принуждава изследователя да разчлени данните аналитично. За изследователя е важно да задава непрекъснато набор от въпроси, насочени към генерирането на основна категория, която ще бъде в центъра на теорията, като например

• За кое изследване се отнасят тези данни? - да напомни на изследователя, че оригиналната идея може да не се окаже такава.
• Към коя категория се отнася този инцидент? - да предпази изследователя от изгубване в богатите данни, като налага генерирането на кодове, които се отнасят до други кодове.
• Какво всъщност се случва в данните? - за да помогне на изследователя да определи основния проблем.

Данните трябва да се анализират задълбочено и да се кодират внимателно, за да се осигури концептуална плътност и да се сведе до минимум пропускането на важни категории, а когато даден код изглежда относително наситен и не се случва нищо ново, изследователят ще се окаже, че се движи бързо през данните, сканирайки страниците, докато нещо ново не привлече вниманието. Ако някои части от цялостния анализ не са задоволителни, може да се наложи ново отворено кодиране и дори ново събиране на данни.

В момента на отвореното кодиране кодирането трябва често да се прекъсва, за да се напише теоретична бележка, а натрупаните бележки ще отдалечат анализатора от данните и ще го отведат в по-аналитична сфера. Аналитичната значимост на общите променливи не трябва да се предполага - те трябва да си проправят път в обоснованата теория.

Важно е аналитикът да не се ангажира прекалено с първите кодове и да гарантира, че отделните кодове са проверени и наситени. Отвореното кодиране бързо размножава кодовете, но непрекъснатото проверяване дали всеки код наистина пасва забавя процеса (Strauss, 2003: 32).

Осево кодиране - анализът се върти около оста на една категория в даден момент, т.е. извършва се интензивен анализ на една категория в даден момент, което води до натрупване на знания за връзките между тази категория и други категории и подкатегории. Според Strauss (2003) осевото кодиране е съществен аспект на отвореното кодиране, което се редува с по-свободни видове отворено кодиране, особено когато анализаторът изследва нови аспекти на изучаваните явления.

Селективно кодиране - систематично кодиране за основната категория, т.е. анализаторът ограничава кодирането само до тези кодове, които се отнасят до основните кодове , а основният код служи като ръководство за по-нататъшната теоретична извадка и събирането на данни. Аналитичните бележки стават по-целенасочени и помагат за постигане на интеграция на теорията (Strauss, 2003: 33).

Предполага се, че изводите от анализа на обоснованата теория са уникални, здраво закрепени в данните, събрани за конкретните изследователски цели, т.е. в думите и опита на участниците в изследването. Той въвежда нов феномен и набляга на неговото откриване, докато описанието и проверката не са негова основна грижа. Така че успехът на анализа до голяма степен зависи от чувствителността и аналитичните умения на изследователя, като е важно той постоянно да осъзнава собствената си позиция по отношение на разбирането и предаването на посланията на участниците.

TASK 1. Mark the correct statements. Correct the false ones.

1. The review of the existing literature should be done before the analysis. 
2. The existing theory is proved by the analysis. 
3. Codes are groups of data. 
4. Categories are groups of codes. 
5. Grounded theory analysis is a linear process. 
6. Grounded theory uses an inductive approach. 
7. A case study is a good method of collecting data for the grounded theory analysis. 
8. Theoretical sampling is informed by the scientifically proven theories. 

TASK 2. What is the correct order of the coding steps given below?

1. Select the core category that captures the essence of the research.
2. Find connections and relationships between codes.
3. Code discrete pieces of data with descriptive labels.
4. Aggregate and condense codes into broader categories.
5. Identify the connections between the core category and the rest of the codes and data.
6. Remove the codes and categories which are not supportive enough.
7. Turn the data into small, discrete components.
8. Read the transcript again and code according to the overarching category.

Bryman, A. (2012). Social research methods. Oxford University Press.

Charmaz, K. (2006). Constructing Grounded Theory: A Practical Guide Through Qualitative Analysis. Los Angeles, CA: Sage Publications.

Charmaz, K. (2016). Constructivist Grounded Theory. The Journal of Positive Psychology, 12(3), 299–300.

Charmaz, K. (2017). The Power of constructivist grounded theory for critical inquiry. Qualitative Inquiry, 23(1),  34–45.

Corbin, J., & Strauss, A. (2015). Basics of qualitative research. Sage.

Creswell, J. W. (2007). Qualitative inquiry and research design: Choosing among five approaches. Sage.

Creswell, J. W. (2014). Research Design: Qualitative, Quantitative and Mixed Methods Approaches (4th ed.). Thousand Oaks, CA: Sage.

Glaser, B. (1978). Doing Grounded Theory: Issues and Discussions. Mill Valley, CA: Sociology Press.

Glaser, B. (1998). Doing grounded theory issues and discussions. Mill Valley, CA Sociology Press.

Glaser, B., & Strauss, A. (1967). The discovery of grounded theory strategies for qualitative research. Mill Valley, CA Sociology Press.

Mohajan, D. & Mohajan, H., (2022). Straussian Grounded Theory: An Evolved Variant in Qualitative Research, MPRA Paper 116194, University Library of Munich, Germany.

Oliver, C. (2012). Critical realist grounded theory: A new approach for social work research. British Journal of Social Work, 42, 371–387.

Pulla, V. R. (2014). Grounded Theory Approach in Social Research. Space and Culture India, 2(3), 14–23.