Тематичният анализ е форма на качествен анализ на данни, която има за цел да генерира смисъл чрез търсене на различни теми или модели в даден набор от данни (Braun & Clarke, 2006). Той е универсален, подходящ за различни дисциплини и различни изследователски въпроси. Често се използва в психологията, здравните изследвания, социалните и хуманитарните науки. Целта е да се организират и разберат сложни набори от данни, да се интерпретират или да се даде задълбочено обяснение на дадено явление. Важността му се състои в това, че разкрива нюансираното разбиране на изследователя за данните и често осигурява дълбоко вникване в преживяванията или разбиранията на участниците. Таблица 13 има за цел да предложи сравнителен поглед върху стъпките, които обикновено се включват в тематичния анализ според тези учени.
В таблица 13 е представен сравнителен преглед на етапите, които обикновено се включват в тематичния анализ. Съществуват известни прилики и разлики между стъпките, предложени от Braun и Clarke (2006) и Creswell (2017). Във фазата на подготовка на данните и двата подхода се фокусират върху процеса на събиране и организиране на данните. Във фазата на първоначалното четене подходът на Braun и Clarke препоръчва многократно четене на данните, докато подходът на Creswell се фокусира върху по-бързото идентифициране на ключовите идеи. В процеса на кодиране и двата подхода включват създаване на първоначални кодове, но начинът, по който се осъществява този процес, може да се различава при отделните подходи. Във фазите на идентифициране и преглед на темите и двата подхода включват идентифициране и разработване на теми, но подробностите и фокусът на процесите могат да се различават. И накрая, на етапа на писане на доклада и двата подхода включват писмено изразяване на тематичния анализ.
