Анализът на съдържанието е систематично изследване на писмени, устни или визуални форми на комуникация (Krippendorff, 2004). Този метод е особено полезен за разбиране на това, което се среща често или рядко в рамките на определен набор от данни. Анализът на съдържанието често се използва в медийните изследвания, политическите анализи, социалните науки и пазарните проучвания. Целта е да се конструира някакъв вид "реалност" или смисъл чрез преброяване или категоризиране на елементите в текста. Значението му е в измерването и тълкуването на социални, културни или политически тенденции. Анализът на съдържанието е изследователски метод, използван за идентифициране на модели в записаната комуникация. В таблица 12 са посочени често срещаните грешки, допускани от авторите при провеждането на контент анализ:
В таблица 12 са обобщени често срещаните грешки при анализа на съдържанието в различни аспекти на различните изследователски процеси. Отбелязани са грешки в изследователския дизайн, като например липсата на ясна рамка или модел и неяснотата на целите на анализа. Във фазата на вземане на проби грешките включват непоследователни или неясни критерии за вземане на проби и вземане на проби от недостатъчни или нерелевантни данни. В процеса на определяне на схемата за кодиране възникват проблеми като неадекватно дефинирани категории или теми и липса на надеждност между кодиращите. По време на етапа на събиране на данни възникват грешки при осигуряване на качеството на източниците на данни и използването на непредставени текстови извадки. По време на процеса на анализ на данните се допускат грешки, свързани с неадекватно или непоследователно кодиране и прекомерно обобщаване или опростяване на констатациите. Грешки се допускат при валидността и надеждността, като например пренебрегване на проблеми, свързани с валидността и надеждността, и непровеждане на пилотно тестване на категориите за кодиране. На етапа на интерпретация грешките се изразяват в пренебрегване на контекста на съдържанието и в погрешно възприемане на съдържанието като смисъл. На етапа на докладване на констатациите се допускат грешки, като например недостатъчна подкрепа на твърденията и пренебрегване на ограниченията на изследването.
