Методологията в изследванията служи като структуриран подход за придобиване на научно знание, като се опира на разсъжденията, сетивата и интуицията като източници на знание (Paltridge & Starfield, 2007). По време на създаването на знанието тези три източника се използват самостоятелно или понякога заедно. Въпреки това, за да се придобие или създаде научно знание, то трябва да има определени характеристики. Най-важната сред тях е, че научното знание трябва да протича в съответствие с дадена дисциплина на всички етапи и напълно да осъзнава прилагането на определени процедури. Освен това в изследването, подготвено за научна информация, трябва да бъдат подробно обяснени ограниченията, миналият опит или предразсъдъците на изследователя, които могат да повлияят на резултата от изследването. По този начин методите в научните изследвания могат да бъдат наречени процедурни шаблони, които съдържат цялото това съдържание заедно. Изследователите избират един от тези шаблони, който е подходящ за техните цели и условия на изследванията им, и го следват от началото до края на изследователския процес. По този начин се появява информация, всеки етап от която може да бъде контролиран от различни изследователи и може да бъде повтарян и потвърждаван, когато е необходимо. Тъй като следването на научния процес отговаря на методологическите изисквания е единственият начин да се постигне да се създаде научно знание за изследователите, знанията за методологията стават все по-важни. Фигура 3 дава кратък преглед на подзаглавията на методологията. Всички елементи на методологията обаче са по-подробни.
Фигура 3 представлява визуална карта на изследователската методология и показва типичните компоненти на изследователската методология. Тази карта насочва изследователите да разберат стъпките, методите и стратегиите в процеса на изследване. Например в тази карта са представени методологични елементи като методи за събиране на данни, техники за анализ, подбор на участници, методи за извадка и етични насоки. Изследователите могат да използват тази карта, за да създадат концептуална рамка, когато планират собствените си проучвания или когато искат да разберат съществуващите методологични подходи.
