1.2. Съвети за авторите в процеса на писане на научни статии

Разбирането на целевата аудитория е от решаващо значение при писането на научни текстове. Знанието за това кой ще прочете статията ви помага да се адаптират езикът, дълбочината и фокусът на изследването. Изследователите често пренебрегват този аспект, но ориентираното към аудиторията писане подобрява разбирането и въздействието (Hyland, 2018). Следователно това за кого ще пише изследователят се очертава като фактор, който пряко влияе върху начина, по който ще пише. По този начин като писател винаги трябва да помните аудиторията си, защото академичната публикация на авторите има за цел да образова и убеди интелигентните си читатели (Lipson, 2005). От тази гледна точка трябва да дадете адекватна информация, за да образовате аудиторията си по конкретната тема, и да покажете достатъчно доказателства, че сте провели подходящ изследователски процес, използвали сте подходяща методология, извлекли сте оригинални изводи и резултати, допринесли сте за литературата и сте дали полезни предложения на целевата аудитория и новите изследователи. Можем да обясним тези два компонента по следния начин: 

• Предоставяне на достатъчно информация на аудиторията: Когато пишете академична статия по конкретна тема, трябва да дадете известна информация за темата си, основните концепции за нея и, ако е необходимо, познания за миналото или историята. В този момент, ако дадете твърде много информация, за да образовате аудиторията си, това може да удължи процеса на писане и продукта ви. Това може да ви затрудни да ограничите проучването си и да пишете в рамките на лимита от думи на целевото ви списание. Освен това твърде многото информация може да бъде разбрана като подценяване на аудиторията ви. Например, вие сте провели експеримент за ефектите от използването на стратегии за писане в урока по писане на бакалавърско ниво. Какъв вид информативен увод е подходящ за него?
• Тип 1: Какво представлява езикът? à Определения на езиковите уменияà Писането като езиково умениеà Как е измислено писането? à Значението на писането за развитието на цивилизациятаà Връзката между образованието и писанетоà Какво представлява обучението по писане? à Проблеми на писането в образованиетоà Използване на стратегии за справяне с проблемите в образованиетоà Определения на стратегиите за писанеà Видове стратегии за писанеà Свързани изследванияà Определяне на празнотата в литературатаà Значение на изследванетоà Цели и изследователски въпроси.
• Тип 2: Сложност на процеса на писанеà Основни проблеми на писането на изследваната група от изследванетоà Стратегиите за писане като решение на проблемите на писанетоà Определение на стратегиите за писанеà Видове стратегии за писанеà Свързани изследванияà Определяне на празнотата в литературатаà Значение на изследванетоà Цели и изследователски въпроси.
• Тип 3: Видове стратегии за писанеà Свързани изследванияà Значение на изследванетоà Цели и изследователски въпроси.

Както можете да видите, тип 1 съдържа твърде много информация, а теоретичната му рамка е по-широка, отколкото е необходимо. Ако авторът напише такова количество информация в статията си, тя може да бъде разсейваща и скучна за аудиторията. Например в този пример читателите искат да видят дали стратегиите за писане работят върху писмените работи на студентите от бакалавърските курсове, така че четенето на такъв вид информация, като например определения на езика и езиковите умения, е безполезно и отвлича вниманието. От друга страна, по-малкото информация също не върши работа. В тип 3 няма описание на стратегиите за писане, информация за уменията/проблемите на изследователските групи и дефиниране на празнотата в литературата. Следователно като автор трябва да дадете информация за основните понятия в работата си, да очертаете теоретична рамка и да определите празнината в литературата, която вашето изследване запълва. Следователно тип 2 изглежда по-подходящ за този вид изследване.

Убедете аудиторията си: Като информативен текст академичните изследвания имат аргументативни и убеждаващи характеристики. Благодарение на тези аспекти вашите академични изследвания трябва да докажат аргументите ви и да убедят аудиторията ви както в това, че изследването ви е квалифицирано според очакванията, така и в това, че констатациите и резултатите ви имат смисъл. В съответствие с тази цел има някои съвети: 

• За да убедите аудиторията си в приноса на вашето изследване към литературата, определете празнотата в литературата, която вашето изследване запълва.
• Определено обяснете целта и изследователските си въпроси. След това оформете раздела с резултатите в съответствие с него. Двусмислието в тези елементи може да обърка аудиторията ви.
• Обяснете подробно защо сте избрали използвания от вас метод и дизайн на изследването. По този начин читателите ви ще могат да разберат какъв път е следвало вашето проучване и как е генерирало оригинални данни.
• Обяснете как събирате и анализирате данни. Важно е да убедите аудиторията, че сте приложили правилен процес на събиране и анализ на данни за целта и избрания от вас метод.
• За да гарантирате на аудиторията си, че сте представили надеждни данни, трябва да им обясните по различни начини метода на изследване. Ако пишете статия за количествено изследване, трябва да обясните валидността и надеждността на данните си; ако е качествено, трябва да обясните надеждността на данните си; а ако е изследване със смесен метод, трябва да обясните всички валидности, надеждност и надеждност заедно в раздела за метода.
• За да убедите читателя, че по време на научното ви изследване не са допуснати етични нарушения, трябва да обясните в раздела за методите в рубриката "Етика" как сте получили етични одобрения от оторизираните институции, как са спазвани етичните процедури при експерименти с хора или други живи същества, как са получени устни и писмени съгласия от участниците и как сте осигурили поверителността на профилите на участниците.
• Ако искате читателите ви да разберат резултатите ви по систематичен начин, организирайте раздела с резултатите в синхрон с изследователските си въпроси.
• За да убедите читателите си, че вашите резултати са оригинални и допринасят за литературата, сравнете резултатите от вашето проучване с резултатите от предишни проучвания в литературата в раздела за обсъждане. В раздела за дискусиите ще се подготвите по този начин, особено разкриването на резултатите, които се различават от предишни изследвания, ще убеди читателите ви в оригиналността на вашето изследване.

В заключение, разбирането на целевата аудитория е от първостепенно значение при писането на научни текстове. Приспособяването на езика, дълбочината и фокуса на научните изследвания към целевата читателска аудитория подобрява разбирането и въздействието. Пренебрегването на този аспект може да доведе до неангажираност и намалена ефективност. От съществено значение е пишещите да помнят своята аудитория, като се стремят да я образоват и убеждават ефективно. Предоставянето на адекватна информация, като същевременно се избягва претоварването на аудиторията, е от решаващо значение. Балансът се намира в тип 2, който предлага достатъчно подробности, без да е прекалено изчерпателен. Освен това академичните изследвания трябва да притежават убеждаващи характеристики, като обосновават аргументи и констатации, като същевременно демонстрират приноса си към литературата. Ясното формулиране на целите, изследователските въпроси, методологията, събирането на данни и методите за анализ са жизненоважни за предизвикване на доверие и надеждност. Освен това разглеждането на етични съображения и организирането на резултатите в съответствие с изследователските въпроси спомага за систематичното разбиране и повишава убедителността на изследването. В крайна сметка ефективното научно писане не само разпространява знания, но и убеждава и влияе на аудиторията, като по този начин развива научния дискурс и допринася за по-широката научна общност.  

Публикуването на научни изследвания е дългосрочен ангажимент. Авторите трябва да си поставят постижими цели и крайни срокове, за да управляват процеса ефективно. От събирането на данни до окончателното представяне установяването на реалистичен график предотвратява ненужния стрес и повишава качеството на работата (Boice, 2000). Несъмнено един от най-важните елементи на успешната работа е да се направи правилно планиране и да се действа в съответствие с този план. Ето пример за 12-седмичен план за писане на статии от книгата на Белчър (2019). Можете да създадете свой график от гледна точка на вашите цели и крайния срок на академичното ви изследване.

Определянето на реалистични цели и срокове е важен етап в процеса на публикуване на научни изследвания. За да се управлява ефективно процесът от събирането на данни до окончателното представяне, е необходимо да се определят постижими цели и срокове. Един от най-важните елементи на успешната работа е да се направи правилно планиране и да се действа в съответствие с този план. Правилното планиране насърчава създаването на личен график въз основа на целите на изследването и крайния срок за академичната работа.

Две глави често са по-добри от една, особено в академичните изследвания. Сътрудничеството може да доведе до по-богати масиви от данни, разнообразни гледни точки и по-задълбочен анализ на резултатите (Katz & Martin, 1997). Поради тази причина се счита за ценно изследователите да изграждат и продължават своите проучвания с подход на сътрудничество. Партньорските проверки са безценна част от този дух на сътрудничество. Те предлагат конструктивна критика, която може значително да повиши качеството на статията (Lee et al., 2013). Тези критики ще насочват изследователите както в настоящите, така и в бъдещите им проучвания. По този начин изследователите ще могат да включат опита на различни изследователи в своите проучвания. Според литературата съществуват два вида стилове на работа в екип, това са сътрудничество и кооперация. При съвместната работа разпределението на задачите се извършва на принципа на индивидуалната специализация в задачите или подзадачите. Тук задачите се разпределят в началото на работата и всеки човек изпълнява частта, която е негова отговорност, а в края на процеса всички части се обединяват. Докато при съвместната работа всеки изпълнява цялата работа заедно от началото до края на работата. Beau et.al. (2010) обясняват съвместната и кооперативната работа като: "Сътрудничеството е работа, която се осъществява в сътрудничество:

В таблица 2 са обяснени разликите между сътрудничеството и съвместната работа. Сътрудничеството се основава на умения като зрялост, опит, автономност и самоконтрол, докато сътрудничеството се основава на умения като наставничество/надзор, пирамидална йерархия и контрол от страна на висшето ръководство. Начините на участие са индивидуални и колективни, доброволни/спонтанни за сътрудничеството, при което разделението на задачите и подзадачите е задължително/задължително за сътрудничеството, а изпълнението на задачите е свързано с проучване, създаване, общуване и осигуряване на глобална отговорност и партньорска подкрепа при сътрудничеството, докато процесът на коопериране е процес на специализация и включва отговорност за индивидуалната задача. Областта на сътрудничеството включва синергията между взаимодействието, познавателните и колективните аспекти, докато областта на кооперирането включва усвояването на умения за съвместна работа и предаването на знания и информация. За да осигурите добра и ефективна среда за работа в екип; Преди да започнете работа в екип, изберете начина, по който ще работите заедно: в сътрудничество или в кооперация. Ако изберете сътрудничество, уверете се, че всеки се включва във всички фази на процеса, защото при сътрудничеството всеки трябва да поеме отговорност във всички процеси и може да допринесе за всички фази на проучването със собствения си стил на работа и творчество. Ако изберете да си сътрудничите, уверете се, че задачите са разпределени от самото начало и всеки поема отговорността за своите части. При този вид работа, за да се избегне сложността и объркването, трябва да се създаде йерархична структура. По този начин може да се осигури унифициране в стила на работа и еднозначност в писмения продукт.  

Управлението на данните е от ключово значение за запазване на целостта на изследователския процес. Авторите трябва да инвестират в щателното организиране на данните и в точното позоваване на източниците. Добрите практики в управлението на данните придават достоверност на работата ви и я правят възпроизводима за бъдещи изследвания (Tenopir et al., 2011). Освен използването във вашето изследване, управлението на данни и ресурси има два различни аспекта.

• Един от тях е как да се споделят тези данни и какви са проблемите с авторските права. Ако сте финансирани от институция, публикуването или преработката на данни може да бъде ограничено. Също така може да има разногласия между колегите, така че този вид въпроси трябва да бъдат договорени преди началото на изследването.
• Вторият аспект на управлението на данните и ресурсите е начинът на тяхното съхранение. Този аспект е и етичен въпрос, тъй като съхраняването на чувствителни данни и осигуряването на тяхната поверителност са много важни за проучванията и надеждността на изследователите.  

С други думи, управлението на данните е от жизненоважно значение за запазване на целостта на изследователския процес. Прегледното организиране на данните и точното позоваване на източниците повишава надеждността на изследването и гарантира неговата възпроизводимост за бъдещи изследвания. Въпреки че управлението на данни включва въпроси, свързани със споделянето и авторските права, то засяга и етични въпроси, като например съхраняването и защитата на поверителността на данните.

Поддържането на етични стандарти не подлежи на обсъждане в научното писане. Това включва прозрачно представяне на методите и резултатите, отдаване на дължимото признание чрез цитиране и получаване на необходимите разрешения за материали, защитени с авторски права (Resnik, 2015). Нарушенията на етичните норми, които в момента са един от най-проблемните въпроси за научната общност, не само вредят на проведените изследвания, но и накърняват значително авторитета, а оттам и кариерата на изследователя, провеждащ изследването. В тази връзка спазването на етичните принципи в научните изследвания е важен въпрос, на който изследователите трябва да обръщат специално внимание.

В областта на етиката на научните изследвания изследователите трябва да се придържат към редица важни етични стандарти. Спазването на етичните стандарти повишава доверието в изследователите, подобрява качеството на техните изследвания, поддържа интегритета на научната общност и в крайна сметка предоставя надеждна информация на обществото. Ето някои ключови моменти, на които те трябва да обърнат внимание:

• Прозрачност и точност: От съществено значение е методите и резултатите от изследването да бъдат представени по прозрачен начин и точно. Трябва да се избягва манипулирането на данните и резултатите да бъдат отразени реалистично.
• Авторско право и цитиране: При цитиране на чужди произведения трябва да се посочва надлежно авторството. За използването на материали, защитени с авторски права, трябва да се получат необходимите разрешения.
• Експерименти с хора и животни: Етичните стандарти трябва да се спазват при експерименти с хора и животни. Това включва получаване на информирано съгласие от участниците.
• Управление на данните: Важно е данните да се управляват по подреден и сигурен начин. Трябва да се запази поверителността на чувствителните данни и те да бъдат достъпни, когато е необходимо.
• Конфликт на интереси: Изследователите трябва ясно да оповестяват всички конфликти на интереси, свързани с техните проучвания, и да предприемат мерки за свеждане до минимум на въздействието на тези конфликти върху резултатите.
• Плагиатство: Трябва да се проявява уважение към идеите и трудовете на други изследователи и да се избягват форми на плагиатство, като например плагиатство.

Етичните стандарти, споменати по-горе, могат да бъдат получени от широк кръг източници и тези принципи са общоприети практики в научната общност. Тези етични стандарти обикновено се считат за принципи на етиката на научните изследвания и често се включват в етичните правила на различни изследователски институции, университети и научни издателски организации. Освен това тези принципи могат да бъдат подробно описани в научни публикации, насоки за научни изследвания и етични кодекси. Например организации като Американската психологическа асоциация (APA) и Националните институти по здравеопазване (NIH) предоставят насоки и политики относно етиката на научните изследвания. Освен това правилата за публикуване на научни списания често включват тези етични принципи и авторите са длъжни да ги спазват.