Валидността на критерия оценява доколко добре скалата корелира с външен критерий или го предсказва. Нека разгледаме един казус в контекста на клиничната психология, за да илюстрираме тази концепция.
Проучване на случай: Утвърждаване на нова скала за оценка на депресията
В този случай изследователите са разработили нова самооценъчна скала за оценка на тежестта на депресивните симптоми в клинични популации. За да установят критерийната валидност, те трябва да сравнят новата си скала с утвърдена критерийна мярка - обикновено клинично интервю.
Събиране на данни: За целите на проучването се набира група от лица с диагностицирана клинична депресия. Те попълват както новата скала за самооценка, така и клинично интервю, проведено от обучени клиницисти.
Едновременно валидиране: Изследователите изчисляват корелацията между резултатите, получени от скалата за самооценка и клиничното интервю. Високата положителна корелация показва, че новата скала съвпада с клиничното интервю, което е доказателство за едновременна валидност.
Предсказващо валидиране: Резултатите на участниците по новата скала се проследяват във времето. След това изследователите оценяват степента, в която резултатите от първоначалната оценка предсказват бъдещи клинични резултати, като например необходимостта от терапевтични интервенции или промени в медикаментите.
Методите за паралелно и прогнозно валидиране помагат да се установи критерийната валидност на новата скала за оценка на депресията, като демонстрират способността ѝ да корелира с резултатите от клиничното интервю и да ги предсказва.
