EN | PT | TR | RO | BG | SR
;


NEXT TOPIC

1.1. Основни концепции за моделиране на структурни уравнения




1.1.1. Наблюдавани и латентни променливи


Характеристики като нагласи, коефициент на интелигентност, личностни черти и социално-икономически статус, които не могат да се наблюдават пряко, се наричат латентни променливи в социалните и поведенческите науки (Yuan & Bentler, 2007). Елипсите се използват като визуално представяне на латентните променливи в анализа на AMOS. Необходимо е да се установят измерими поведения, за които се предполага, че отразяват тази латентна променлива, тъй като латентните променливи не могат да бъдат оценени пряко. По този начин наблюдаваните променливи се използват за събиране на информация за латентните променливи. Наблюдаваните променливи, известни също като индикаторни променливи, се представят визуално чрез правоъгълници или квадрати (Schreiber et al., 2006). Скали, използвани в изследванията за измерване на определена емоция, мисъл или поведение, са примери за наблюдавани променливи. Например скалата Mindfulness in Marriage (Erus & Deniz, 2018) е латентна променлива, а поддименсиите на скалата, формирани от елементите на скалата, са наблюдавани променливи, които правят латентната променлива наблюдавана. Елементите на скалата са обединени, за да направят концепцията за осъзнатост в брака наблюдавана. Фигура 1 показва пример за наблюдавани и латентни променливи.

Както се вижда от Фигура 1, поддименсиите MM1 и MM2 са наблюдавани променливи, а "Разумност в брака" е латентна променлива. MM1 и MM2 се приемат за индикатори на Разумността в брака. Скалата Mindfulness in Marriage е едномерна, но за да се създаде моделиране на структурните уравнения, скалата беше разделена на две поддименсии чрез "метода на парцелирането". Ако в дадена скала няма подименсии, за целите на моделирането на структурните уравнения следва да се създадат измерения чрез метода на парцелирането. За да се анализират латентните променливи, методът на парцелиране включва построяване на "парцели на елементите" въз основа на общите стойности на отговорите на различните елементи (Russell et al., 1998). Обобщената индикация, наречена парцел, се състои от средната стойност на две или повече позиции, поведения или отговори (Little et al., 2002). Съществуват няколко техники за парцелиране, включително проучвателен факторен анализ (за повече информация относно парцелирането; вж. Matsunaga, 2008). Случайното парцелиране е един от най-лесните начини за конструиране на парцели. Целта на случайното парцелиране е всеки елемент да бъде разпределен в група от парцели на случаен принцип, без да се променя. Могат да бъдат конструирани два, три или четири парцела в зависимост от броя на елементите, които трябва да бъдат разпределени (Little et al., 2002). Алтернативно можете да вземете сумата от четните елементи на скалата като един парцел и сумата от нечетните елементи като другия парцел. Трябва да се отбележи обаче, че една латентна променлива трябва да има поне две наблюдавани променливи. Въпреки това e1 и e2 са членове на грешката. Влиянието на грешката на измерването върху наблюдаваните променливи е показано чрез еднопосочните стрелки, свързващи членовете на грешката с променливите.