Сред петте основни изследователски подхода, а именно количествени, качествени, изследвания със смесени методи, изследвания, основани на изкуството, и изследвания, основани на участието на общността, количествените изследвания се отличават с дедуктивния си подход към изследователския процес, който има за цел да докаже, опровергае или подкрепи съществуващи теории. При този метод изследователите измерват променливите и проверяват връзките между тях, за да разкрият модели, корелации или причинно-следствени връзки. Количествените изследвания ценят неутралността, обективността и придобиването на цялостен набор от знания, като например статистически преглед от голяма извадка. Този подход обикновено е подходящ, когато основната цел е да се обясни или оцени (Leavy, 2022).
Научната литература сочи, че шест основни типа изследователски въпроси са особено подходящи за количествени изследвания. Те включват сегментиране на аудиторията, количествено определяне на резултатите, получени при качествено проучване, проверка на данните от качествено проучване, количествено определяне на мнения, нагласи и поведение, обяснение на явления и проверка на хипотези. Първите четири вида изследвания се наричат "дескриптивни изследвания", докато останалите два са известни като "инференциални изследвания". Дескриптивните изследвания разчитат на дескриптивна статистика, докато инференциалните изследвания използват инференциална статистика.
По време на началните етапи на разработване на количествени модели изследователите често провеждат описателни изследвания, за да определят характеристиките на индивиди, групи или ситуации. Този тип изследвания имат за цел да открият нови идеи, да опишат настоящите условия, да определят честотата на проявленията и да класифицират данните.
Въз основа на позитивистката философия на човешкото изследване количественият изследователски метод често се счита за квинтесенцията на научния подход за провеждане на изследвания. Позитивистките изследвания се характеризират със строг, систематичен процес, в който се набляга на рационалността, обективността, предвидимостта и контрола. На привържениците на количествения подход обикновено се гледа като на безпристрастни учени, които откриват фактически данни (Walker, 2005).
При количествените изследвания статистиката, математиката и обработката на цифрови данни се използват за систематично и емпирично изследване на явленията. Това включва разделяне на реалността на по-малки, по-управляеми части чрез анализ на цифрови данни. Статистически ориентираните подходи се използват за проверка и възпроизвеждане на хипотези за взаимоотношенията между променливите, като се събират и обобщават данни за групи хора. При планирането на количествено изследване ключови фактори, които трябва да се вземат предвид, са видът на философията на изследването, подходът към разработването на теорията, характеристиките и стратегията на изследването (Mwansa, et al., 2022). Въпреки че позитивизмът обикновено се свързва с количествените изследвания, той може да възприеме реалистични и прагматични философии. Дедуктивният подход е силно свързан с количествените изследвания, докато индуктивният подход се използва рядко (табл. 3).
Обикновено те се разделят на три нива: описателни, корелационни и причинно-следствени, като последните използват експериментални проекти, и имат за цел да обобщят резултатите от извадката за цялата популация. Могат да се използват разнообразни статистически техники за прогнозиране на резултатите по една променлива въз основа на резултатите от друга променлива. Качествените изследвания, от друга страна, имат за цел да постигнат по-дълбоко разбиране на определено явление (Sukamolson, 2007).
