След като категориите са установени, започва анализът и процесът на писане. Една от разликите между различните методи за качествен анализ е начинът, по който изследователят се отнася към самия процес на анализ и се адаптира към резултатите. При извършването на качествен контент анализ изследователят трябва да разглежда събраните данни от неутрална гледна точка и да отчита своята обективност. Изследователят обаче има възможност да избира между манифестното и латентното ниво, а дълбочината на анализа ще зависи от начина на събиране на данните. При манифестния анализ изследователят работи по този начин постепенно през всяка идентифицирана категория, а при латентния анализ - през темите. При манифестния анализ изследователят често използва думите на информантите и остава наясно с необходимостта да се върне към оригиналния текст. По този начин е възможно да остане по-близо до първоначалните значения и контексти (Burnard, 1991). За разлика от това латентният анализ приканва изследователя да се потопи до известна степен в данните, за да идентифицира скритите значения в текста. За всяка категория или тема изследователят подбира подходящи смислови единици, представени в текущия текст като цитати. Независимо от формата на анализа, изследователят може да представи обобщение на темите, категориите/подтемите и подкатегориите/подзаглавията като таблица, за да може читателят да получи бърз преглед на резултатите. Освен това е подходящо да се представи един пример за процеса на анализ. Съществува и възможност за добавяне на информация чрез извършване на някои количествени оценки, при които се отчитат подкатегориите и категориите. Това обикновено не се прави при други методи за качествени изследвания. Въпреки това в писмените съобщения може да се преброи почти всичко - като думи, знаци, параграфи и понятия - в зависимост от фокуса на изследването. Чрез съчетаването на количественото измерване с качествения подход величината на отделните изучавани явления изглежда по-ясно (Berg, 2001). Променливите обаче не могат да бъдат ранжирани, тъй като не всички информатори са имали възможност да обсъдят всички явления, които изследователят накрая отчита.
И накрая, изследователят трябва да прецени доколко новите констатации съответстват на литературата и дали резултатът е обоснован и логичен (Burnard, 1991; Morse and Richards, 2002). За да потвърди резултата и да засили валидността на изследването, изследователят може да извърши валидиране на респондента, проверка на члена, което означава, че изследователят се връща при информаторите и представя резултатите, за да постигне съгласие (Burnard, 1991; Catanzaro, 1988). Между събирането на данни и анализа обаче има забавяне във времето. Следователно този подход представлява риск по различни причини, една от които може да бъде възможната ненадеждност на паметта на информаторите. Друг риск е, че информаторите са склонни да отричат по-малко привлекателни аспекти на своето поведение. Освен това, тъй като изследователят често създава по-задълбочено цялостно разбиране за изучаваното явление, информаторите може да не разпознаят начина, по който са представени данните. Като се има предвид това, за изследователя е по-добре да получи известно потвърждение на съдържанието от информантите във връзка със събирането на данни (Catanzaro, 1988). Друг начин за повишаване на валидността е колега, който не е участвал в проучването, или одитор на проучването да прочете оригиналния текст и резултатите и след това да прецени дали те са основателни или не (Бърнард, 1991 г.; Catanzaro, 1988). Очевидно е обаче, че за едно независимо лице е трудно да се запознае с кодирането на друго лице (Bengtsson, 2016, с. 13).
