4.2. Качествени проучвания

Анализът на съдържанието е систематично изследване на писмени, устни или визуални форми на комуникация (Krippendorff, 2004). Този метод е особено полезен за разбиране на това, което се среща често или рядко в рамките на определен набор от данни. Анализът на съдържанието често се използва в медийните изследвания, политическите анализи, социалните науки и пазарните проучвания. Целта е да се конструира някакъв вид "реалност" или смисъл чрез преброяване или категоризиране на елементите в текста. Значението му е в измерването и тълкуването на социални, културни или политически тенденции. Анализът на съдържанието е изследователски метод, използван за идентифициране на модели в записаната комуникация. В таблица 12 са посочени често срещаните грешки, допускани от авторите при провеждането на контент анализ:

В таблица 12 са обобщени често срещаните грешки при анализа на съдържанието в различни аспекти на различните изследователски процеси. Отбелязани са грешки в изследователския дизайн, като например липсата на ясна рамка или модел и неяснотата на целите на анализа. Във фазата на вземане на проби грешките включват непоследователни или неясни критерии за вземане на проби и вземане на проби от недостатъчни или нерелевантни данни. В процеса на определяне на схемата за кодиране възникват проблеми като неадекватно дефинирани категории или теми и липса на надеждност между кодиращите. По време на етапа на събиране на данни възникват грешки при осигуряване на качеството на източниците на данни и използването на непредставени текстови извадки. По време на процеса на анализ на данните се допускат грешки, свързани с неадекватно или непоследователно кодиране и прекомерно обобщаване или опростяване на констатациите. Грешки се допускат при валидността и надеждността, като например пренебрегване на проблеми, свързани с валидността и надеждността, и непровеждане на пилотно тестване на категориите за кодиране. На етапа на интерпретация грешките се изразяват в пренебрегване на контекста на съдържанието и в погрешно възприемане на съдържанието като смисъл. На етапа на докладване на констатациите се допускат грешки, като например недостатъчна подкрепа на твърденията и пренебрегване на ограниченията на изследването.

Тематичният анализ е форма на качествен анализ на данни, която има за цел да генерира смисъл чрез търсене на различни теми или модели в даден набор от данни (Braun & Clarke, 2006). Той е универсален, подходящ за различни дисциплини и различни изследователски въпроси. Често се използва в психологията, здравните изследвания, социалните и хуманитарните науки. Целта е да се организират и разберат сложни набори от данни, да се интерпретират или да се даде задълбочено обяснение на дадено явление. Важността му се състои в това, че разкрива нюансираното разбиране на изследователя за данните и често осигурява дълбоко вникване в преживяванията или разбиранията на участниците. Таблица 13 има за цел да предложи сравнителен поглед върху стъпките, които обикновено се включват в тематичния анализ според тези учени.

В таблица 13 е представен сравнителен преглед на етапите, които обикновено се включват в тематичния анализ. Съществуват известни прилики и разлики между стъпките, предложени от Braun и Clarke (2006) и Creswell (2017). Във фазата на подготовка на данните и двата подхода се фокусират върху процеса на събиране и организиране на данните. Във фазата на първоначалното четене подходът на Braun и Clarke препоръчва многократно четене на данните, докато подходът на Creswell се фокусира върху по-бързото идентифициране на ключовите идеи. В процеса на кодиране и двата подхода включват създаване на първоначални кодове, но начинът, по който се осъществява този процес, може да се различава при отделните подходи. Във фазите на идентифициране и преглед на темите и двата подхода включват идентифициране и разработване на теми, но подробностите и фокусът на процесите могат да се различават. И накрая, на етапа на писане на доклада и двата подхода включват писмено изразяване на тематичния анализ.