2.2. Анализ и синтез на литературата

Синтезът и анализът на литературата надхвърлят простото обобщение; те имат за цел да осмислят съществуващия обем от работа и да го интегрират в последователен разказ. Този разказ трябва да постави началото на вашето изследване, като ви позволи да поставите вашите изследователски въпроси и хипотези в ясно определен контекст (Fink, 2014; Snyder, 2019). По този начин "синтезът на дискурса" или "писането от източници" може да се определи като: 1:

• Извършването на синтез трябва да има за цел създаването на нови знания от вече съществуващи знания, т.е. от други източници.
• Следователно синтезът не е резюме, но резюметата могат да бъдат част от синтеза.
• Синтезът е анализ, който свързва множество доказателства от различни източници, за да се сравнят, съпоставят и да се направят заключения.
• При писането на синтез писателите не трябва просто да съобщават какво са казали другите по дадена тема.
• От писателите се очаква да правят интерпретации за създаване на нови идеи.
• Освен това писателите трябва да създават аргументи в своите синтетични текстове.

* Основни идеи Теми - Въпросите могат да бъдат разширени в зависимост от темата и обхвата...

Определение

• Английски речник на Кеймбридж: "Действието на комбиниране на различни идеи или неща, за да се получи цяло, което е ново и различно от разглежданите поотделно елементи.
• Комбиниране на отделни доказателства от различни източници, така че читателите ви да разберат как отделните елементи работят заедно.

По отношение на разглежданата тема синтезът ще обедини констатациите за системните предизвикателства в публикуването, като например сроковете за рецензиране, с по-индивидуалните предизвикателства, като езиковите бариери и липсата на наставничество.

Анализът и синтезът на литературата надхвърлят обобщаването на съществуващите изследвания, като се стремят да осмислят тези изследвания и да ги интегрират в една цялостна история. Този процес осигурява платформа за поставяне на изследователските въпроси и хипотези в ясен контекст. При синтеза авторите комбинират доказателства от различни източници, сравняват ги и правят заключения, като включват не само това, което казват другите, но и собствените си интерпретации. Този процес позволява на читателите да разберат как отделните части се съчетават и осигурява по-широко разбиране.