Разбирането на целевата аудитория е от решаващо значение при писането на научни текстове. Знанието за това кой ще прочете статията ви помага да се адаптират езикът, дълбочината и фокусът на изследването. Изследователите често пренебрегват този аспект, но ориентираното към аудиторията писане подобрява разбирането и въздействието (Hyland, 2018). Следователно това за кого ще пише изследователят се очертава като фактор, който пряко влияе върху начина, по който ще пише. По този начин като писател винаги трябва да помните аудиторията си, защото академичната публикация на авторите има за цел да образова и убеди интелигентните си читатели (Lipson, 2005). От тази гледна точка трябва да дадете адекватна информация, за да образовате аудиторията си по конкретната тема, и да покажете достатъчно доказателства, че сте провели подходящ изследователски процес, използвали сте подходяща методология, извлекли сте оригинални изводи и резултати, допринесли сте за литературата и сте дали полезни предложения на целевата аудитория и новите изследователи. Можем да обясним тези два компонента по следния начин:
Както можете да видите, тип 1 съдържа твърде много информация, а теоретичната му рамка е по-широка, отколкото е необходимо. Ако авторът напише такова количество информация в статията си, тя може да бъде разсейваща и скучна за аудиторията. Например в този пример читателите искат да видят дали стратегиите за писане работят върху писмените работи на студентите от бакалавърските курсове, така че четенето на такъв вид информация, като например определения на езика и езиковите умения, е безполезно и отвлича вниманието. От друга страна, по-малкото информация също не върши работа. В тип 3 няма описание на стратегиите за писане, информация за уменията/проблемите на изследователските групи и дефиниране на празнотата в литературата. Следователно като автор трябва да дадете информация за основните понятия в работата си, да очертаете теоретична рамка и да определите празнината в литературата, която вашето изследване запълва. Следователно тип 2 изглежда по-подходящ за този вид изследване.
Убедете аудиторията си: Като информативен текст академичните изследвания имат аргументативни и убеждаващи характеристики. Благодарение на тези аспекти вашите академични изследвания трябва да докажат аргументите ви и да убедят аудиторията ви както в това, че изследването ви е квалифицирано според очакванията, така и в това, че констатациите и резултатите ви имат смисъл. В съответствие с тази цел има някои съвети:
В заключение, разбирането на целевата аудитория е от първостепенно значение при писането на научни текстове. Приспособяването на езика, дълбочината и фокуса на научните изследвания към целевата читателска аудитория подобрява разбирането и въздействието. Пренебрегването на този аспект може да доведе до неангажираност и намалена ефективност. От съществено значение е пишещите да помнят своята аудитория, като се стремят да я образоват и убеждават ефективно. Предоставянето на адекватна информация, като същевременно се избягва претоварването на аудиторията, е от решаващо значение. Балансът се намира в тип 2, който предлага достатъчно подробности, без да е прекалено изчерпателен. Освен това академичните изследвания трябва да притежават убеждаващи характеристики, като обосновават аргументи и констатации, като същевременно демонстрират приноса си към литературата. Ясното формулиране на целите, изследователските въпроси, методологията, събирането на данни и методите за анализ са жизненоважни за предизвикване на доверие и надеждност. Освен това разглеждането на етични съображения и организирането на резултатите в съответствие с изследователските въпроси спомага за систематичното разбиране и повишава убедителността на изследването. В крайна сметка ефективното научно писане не само разпространява знания, но и убеждава и влияе на аудиторията, като по този начин развива научния дискурс и допринася за по-широката научна общност.