Когато правят своите изследвания, учените се възползват от общите научни знания на човечеството. В резултат на това те правят изобретения и открития, които водят до напредък в научната, технологичната, културната или социалната област, в която работят. Научните списания действат едновременно като хранилища и стартови площадки за тези видове нови знания. Те отразяват състоянието на техниката в дадена област и катализират бъдещи изследвания. Статиите често идентифицират пропуски в съществуващите изследвания и предлагат области за по-нататъшно проучване (Ioannidis, 2006). По този начин публикуването в тези платформи допринася за колективния напредък на научно-технологичното, културното и социалното разбиране, като свързва известното с все още неизвестното.
